Раюв или Раев камък се състрои от множество разпръснати скали южно от Марков камък, на билото на рида на село Усои на 3 км от град Елена. Два от тях наподобяват плочките на костенурка и са наречени Голямата и Малката костенурка. Върху Голямата е издълбан казан с диаметър около 100 см и няколко по-малки около него. В подножието на скалата има издялана вертикална ниша (скит), която и днес се използва за поклонение по „християнските“ обичаи. На обратната страна на скалата, отново близо до основата й е издълбана фигура на шаман с островърха шапка или корона в свещенодействие и жезъл в лявата ръка. Над фигурата е издълбан древния български символ - IYI.   Известно от народното творчество по цялото българско землище е прозвището на Слънцето като Райко или Раю/йо. 

„Слънце и делба на братя“ 
Райова майка думаше: 
- Слънчице, Райо, слънчице! 
Нали ти мама заръча до пладне,
Райо, да грееш,
от пладне в облак да зайдеш! 
Че изгоряха жетвари, 
жетвари по чужди ниви, 
че изгоряха, Райо ле,
младите булки с две дрехи, 
дребни дечица в люлчица,
че изгоряха, Райо ле,
косачи по ливадите! 

    Небесната костенурка е символ, познат на древните ни предци. Тя един от най-древните символи на Космическия ред и Земята. Нейният знак е затворена плетеница от непрекъсваща се линия. В тибетската традиция този лабиринт е наричан също „Космическа костенурка“. Среща се в Дунавска България, а във Волжка България я има даже и на монети; също така и в Тибет, Китай, Монголия, Корея, Средна Азия. Има я като стилизиран орнамент по най-различни български предмети, музикални инструменти, орнаменти на седла, шевици, орнаменти от килими, по вратите, иконостасите на стари църкви, по дървените тавани и резби на стари къщи (Копривщица и др.), в стари ръкописи и книги – като част от стилистиката на украсата и заглавните букви. А траките са знаели, че животът на костенурката е равен на един голям слънчев цикъл. Според народните поверия, костенурката живее до около 300 години и от това става мъдра и всезнаеща, познава билките и магиите.