Вълчан е един от най-известните български хайдути, отдал 80 години от живота си на хайдутството. Името му е познато в Странджа, Стара планина и Родопите. Роден е на 7 януари 1775 г. в с. Копан, Одринска Тракия. Едва 17-годишен убива ага, посегнал на сестра му, и се налага да забегне. Отдава се на пиратство, но след разбиване на групата заедно с гърка Ставрус купуват къща до султанския дворец в Цариград. По-късно отскачат до Българско. Край Троян откриват златен римски рудник – съкровище, достатъчно да устроят живота си охолно. Поне такова било намерението на Ставрус, заради което Вълчан го убива. Други мисли имал в главата си той – да събере дружина, с която да защитава робите и онеправданите, да събира имане за освободителната борба. Издигнал се до главен български войвода, имал знаме от син атлаз със златен рис и всяка година правел сбор на всички воеводи и хайдути в България в местността Станчов полугар до Троян, където събирали пари за челядта на пострадалите си другари и за освобождението на страната.

Вълчан имал помощник – Емин ага, който се издигнал до секретар на султана. Той го осведомявал за движението на хазните. Войводата залавя и група италиански професори, търсещи със съглашението на султана съкровища по нашите земи по стари римски карти. Записано е, че той изпраща пратеници при руския цар през пролетта на 1812 г. с искане да започне война с Турция, като заявява готовност да заплати цялото „мурабе”, заплатите на войниците, пенсиите на вдовиците и децата, боеприпасите на солдатите. Цар Александър I изпраща делегати, които се убеждават в истинността на твърдението. Но в същото време Наполеон обявява война на Русия и военните действия около Дунав станали невъзможни.

Всичко, което Вълчан войвода е намерил и отвоювал, е било с идеята за освобождението на България. Изпраща 800 българи да се учат в странство, които после да помагат за въздигането на държавата. Той спонсорира братята Христо и Евлоги Георгиеви за учение и бизнес. Чрез тях дава парите за построяване на „голямото” училище в България – Софийския университет.

Вълчан войвода, чийто живот е обвит в легенди и е оставен встрани от признатите поборници, дочаква освобождението на България. Умира на 104 години, на 23 март 1879 година.